Защитата на интелектуалната собственост се превръща в сериозен икономически фактор за информационната индустрия. Този факт обяснява наложилата се тенденция към разширяване на мерките за защита на авторските и сродните им права в информационното общество.
Но защитата на интелектуалната собственост може да бъде тълкувана като несвобода, доколкото авторскоправните въпроси около използването на дадено защитено произведение се явяват пречка за свободния достъп до информация, за идейния и културен обмен. Икономическият интерес от защитата на авторското право и сродните му права често се оказва в противоречие с ценностите на знанието като споделен ресурс. Именно икономическият фактор се явява пречка пред много творчески идеи, за развитието на които е необходимо използването на чужда интелектуална собственост и които не са подплатени финансово за откупуването на необходимите за реализацията им права. За осъществяването на една кинематографична продукция например са необходими сценарий, музика, продуцентски права и т.н., но уреждането на сложните авторскоправни въпроси между различните автори и носители на права често прави реализацията й невъзможна.
Така на интелектуалния пазар се формира „омагьосан кръг”. От една страна, защитата на творчеството е необходима, за да гарантира неговото разпространение като осигури нужния за това паричен ресурс и „влее” финансови средства в интелектуалния сектор. От друга страна, авторското право възпрепятства свободния обмен на информация и идеи и често прави невъзможно „надграждането” над чуждото творчество, като същевременно му пречи да добие по-широка популярност. Друг феномен, произлизащ от засилената защита на интелектуалната собственост и имащ подчертано негативно влияние върху правото на свобода на словото и правото на достъп до информация, е монополът, който гигантски информационни империи осъществяват, „приватизирайки” знанието и културата.
Именно защитата на отвореното знание и свободната култура става най-разпространеното морално оправдание на пиратството – един от най-актуалните проблеми на информационното общество. Въпреки че пиратството е наказуемо както според националното законодателство, така и според общностната и международната правна рамка, развитието на технологиите благоприятства неговото разпространение. В самата философия на интернет се съдържа идеята за свободен, но трудно подлежащ на ефективна регулация достъп до съдържание и обмен на информация. Иновации като различни програми за обмен на файлове допълнително допринасят за затрудненото осъществяване на контрол върху съдържанието в интернет. При решаването на въпроса за отговорността за незаконното съдържание в мрежата също са налице редица трудности – липса на специална регламентация в националните закони, анонимността на потребителите, глобалният характер на интернет и други. Ето защо отговорността е разпределена по сложен начин между участниците във функционирането на мрежата, а прилагането на Наказателния кодекс относно компютърните престъпления е неефективно.
Въпреки трудностите, срещани при опитите за налагане на контрол върху пиратството, на лице у нас са множество акции на органите на МВР, както и на представители на дружества за авторски права, целящи установяване и санкциониране на нарушения. По препоръка на Европейската комисия е проведена и медийна кампания под егидата на родното Министерство на културата под надслов „Пиратството ограбва”, с цел подобряване на защитата на авторското право и сродните му права у нас.
Но мерките, предприети в защита на интелектуалната собственост, играят ролята на своеобразен катализатор на контра-кампания, целяща реформа на авторското право, с която да се гарантират свободното знание и отворената култура. Договорите Creative Commons, с които авторите доброволно могат да се откажат от част от правата, които законът им дава, са доказателство за широката обществена подкрепа, която намират акции, целящи премахване на пречките пред свободното разпространение на произведения.
Проблемът за пиратството, пречупен през призмата на две коренно противоположни гледни точки – от една страна, видяно като „обогатяващо” информационния обмен, а от друга – като „ограбващо” сферата на интелектуалния труд, е показателен за необходимостта да се намери баланс между двата конфронтиращи се публични интереса – свободата на информацията и защитените права на интелектуалната собственост. Наличието на конфликтни права обуславя факта, че нито защитата на свободата на словото, нито защитата на авторските и сродните на тях права са абсолютни. Според националното законодателство допустимо е както ограничаването на свободата на информацията, така и използването на защитени от авторското право обекти без разрешение и без заплащане на възнаграждение, когато публичният интерес налага това. Освен това, по българското авторско право също има възможност за свободно използване на защитени произведения в определени рамки и обем за нуждите на информационното отразяване на събития, за образователни и научни цели, за целите на някои категории хора с увреждания и др. Същевременно от авторското право не могат да бъдат защитавани новини, нормативни индивидуални актове и официалните им преводи, както и фолклор, идеи и концепции.
Въпреки предвидените в закона изключения, които до известна степен внасят баланс между противоречащите си право на свобода на словото и авторски права, защитата на интелектуалната собственост в България все още е неефективна. Масовото заобикаляне и нарушаване на законовите ограничения, които са на лице по отношение на пиратството у нас, сигнализират за необходимостта от това, правото да реагира, като се анализират отново основанията за въвеждането на тези ограничения. Но независимо дали законовите ограничения са основателни, в правовата държава пиратството не трябва да бъде начин на живот. Затова България трябва да избере един от двата пътя за борба с проблема – или да засили гаранциите за прилагането на правилата, или да счете забраната за неадекватна и да я отмени.
Пиратството ограбва, пиратството обогатява?
Регулаторите
I. Независимост на регулаторите. Принцип на мандатността.
В България медийният регулатор е независим специализиран орган (чл.20, ал.1 от ЗРТ), създаден относително самостоятелно, докато далекосъобщителният регулатор е държавен орган, чиято независимост отново е регламентирана по закон (чл. 21, ал. 2 от ЗЕС). Политическата и икономическа безпристрастност на регулатора е обект на специална законова уредба, като е гарантирана чрез различни разпоредби от Закона за радиото и телевизията, както и от Закона за електронните съобщения.
За да се избегне контрола от страна на дадена институция или политическа сила върху състава на Съвета за електронни медии (СЕМ), при неговото сформиране се прилага квотен принцип. Според чл. 24, ал. 1 от ЗРТ пет от деветте члена на регулатора се избират от парламента, а останалите четири се назначават от президента. По този начин овластени да определят състава на регулатора са единствените два органа избрани пряко от народа – Народното събрание и Президента.
Същевременно, за по-голяма независимост на органа като колегия, се използва ротационен принцип. Членовете на СЕМ се избират или назначават за срок от шест години, като едно лице няма право на повече от два последователни мандата. На всеки две години една трета от състава се обновява. По този начин се предотвратява сговарянето между членовете на Съвета.
Въвеждането на определени изисквания към кандидатите за членове и членовете на регулатора също е необходима предпоставка за неговата независимост. Тези изисквания биват както положителни, така и отрицателни. Според ЗЕС членовете на Комисията за регулиране на съобщенията трябва да бъдат български граждани с постоянен адрес в страната и да притежават магистърска степен, а ЗРТ регламентира като условие за членство в СЕМ както българското гражданство и висшето образование, така и опита, обществения авторитет и професионалното признание. Правни пречки за членство в регулатора биват присъди за лишаване от свобода, наличието на стопански интерес в областта, като членове на СЕМ не могат да бъдат и бивши сътрудници на Държавна сигурност.
За да се запази независимостта на регулатора от настъпващите политически промени е въведен принципът на мандатност, като основанията за нейното предсрочно прекратяване са максимално ограничени от законодателя. Според действащите закони, предсрочно прекратяване на мандата е възможно в случаи на смърт, подадена молба за доброволно напускане, трайна фактическа невъзможност за изпълнение на функциите повече от шест месеца за членовете на СЕМ и три за членовете на КРС, влизане в сила на присъда с наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, несъответствие с изискванията в ЗРТ и ЗЕС (чл.30 от ЗРТ и чл.24 от ЗЕС). Според ЗРТ, мандатът на член на СЕМ може да бъде прекратен единствено от самия регулатор чрез гласуване, като за прекратяването е необходимо квалифицирано мнозинство. Прекратяването на мандата на член на КРС се извършва от компетентните за това органи – Министерския съвет за председателя на комисията (чл.22, ал.3 от ЗЕС), Народното събрание (чл.22, ал.4), Президента (чл.22, ал. 5). Принципът на мандатността дава свобода на членовете на регулатора (респективно на членовете на друг орган, натоварен с обществени функции) да вземат независими решения, като ги прави неуязвими от органите и лицата, възложители на мандата. Тъй като органите и лицата, които предоставят публичноправен мандат нямат правомощието да го отменят, лицата, получили такъв мандат, могат да отдадат приоритет на обществения интерес без да се чувстват застрашени от тях.
Като независим специализиран орган, медийният регулатор в България се отчита единствено с публикуване на годишен доклад. Въпреки че неговите решения, както и актовете за налагане на санкции подлежат на съдебен контрол, извън правомощията на съда е той да наложи вземане на решение по даден въпрос.
За да се избегнат опитите за оказване на влияние върху вземаните от регулатора решения посредством ограничаване на неговото финансиране, от първостепенно значение за опазване на независимостта на регулатора е финансирането му да бъде устойчиво и обект на законова уредба. Финансирането на медийния регулатор у нас е смесено – както от държавния бюджет, така и от лицензионните такси и други такси, внасяни от операторите. Смесено е и финансирането на КРС, което е уредено в Раздел VII на ЗЕС.
Безпристрастността на регулатора е защитена по закон и с изискването вземането на решения от регулаторния орган да става по прозрачен начин, а адресатите на тези решения, както и неправителствения сектор и гражданите трябва да бъдат информирани за тях.
Видно е, че съществуващите закони имат за цел да гарантират пълната независимост на регулаторите от външни фактори. На практика, обаче, се получава нещо съвсем различно. Регулаторите и техните членове не могат да излязат от сянката на обвързаността и зависимостта им от политическите и бизнес интересите. Медийният регулатор у нас, например, често е обект на критика по отношение на вземането на решения, касаещи управлението на обществените оператори БНР и БНТ.
II. Мерки и начини за гарантиране независимостта на регулаторите:
Повече от очевидно е, че регулаторите в България се нуждаят от по-голяма независимост. Необходимо е законодателството да регламентира допълнителни предпоставки, които да гарантират самостоятелното вземане на решения от тяхна страна. Базирайки се на съществуващите нормативни рамки и на установени практики в други страни (в частност Великобритания), могат да бъдат предложени следните мерки, които да бъдат въведени, за да се гарантира независимостта на регулаторите:
1. Конвергиране на регулаторите и създаване на общ регулатор, който да изземе и изпълнява функциите на досегашните регулатори. В конкретната ситуация за България е по-добре новият регулатор да не възникне автоматично от прякото сливане на СЕМ и КРС.
2. Кандидатурите за членове на регулатора (без да има лобиране или да се преследват интереси) могат да бъдат предлагани от професионалната общност в сектора или от обществени организации, като едва след това да бъдат избирани от органите, овластени да определят състава на регулатора.
3. Регулаторът би могъл да намери алтернативни начини за допълнително финансиране на дейността си, като избегне пряката зависимост (за СЕМ) и намесата от страна на държавата (за КРС) в тази дейност.
4. Трябва да има повече публичност и прозрачност при вземането на решения от страна на регулаторния орган, като се осигури лесен и сигурен достъп от страна на широката общественост до информацията относно операторите, финансирането, лицензирането и пр. Може да се увеличи и броят на решенията, които се вземат с квалифицирано мнозинство. Тези две предпоставки до голяма степен биха спомогнали за елиминирането на пристрастността на членовете на регулатора и биха гарантирали обективното взимане на решения от тяхна страна.
5. Могат да бъдат въведени и допълнителни основания (освен четирите основни) за предсрочно прекратяване мандата на член на регулатора. Такива могат да бъдат случаите, когато се докаже, че липсва независимост или експертност от негова страна.
Информационното общество в ЕС и България
I. Основни акценти на политиката на ЕС в областта на информационното общество и медиите:
Днес, европейските политики в областта на информационното общество и медиите се обединяват от инициативата i2010 – рамка на ЕС за определяне на развитието и предизвикателствата в сферата на информационното общество и медиите в годините до 2010. Инициативата насърчава развитието на икономиката и изследванията в областта на информационните и комуникационните технологии, както и прилагането им за подобряване на социалното включване, публичните услуги и качеството на живот.
Политиката на ЕС в областта на информационното общество и медиите може да бъде разгледана в три основни направления – „Регулиране на информационното общество”, „Стимулиране на информационното общество”, „Информационно общество, достъпно за всички”.
1. Регулиране на информационното общество – европейското информационно общество се разраства благодарение на европейски инициативи като създаването на единен пазар, директивата „Телевизия без граници”, възприемането на хармонизирани стандарти и либерализацията на телекомуникационния сектор. Създадената през 2003 г. регулаторна рамка за електронните комуникации спомага за развитието на европейската комуникационна индустрия и за управлението на ограничените източници (като радио спектъра), които са от съществено значение за комуникациите. Основните акценти на политиката на ЕС в това направление са свързани с: осигуряване на достъп до информация и защита на потребителите на масови комуникации; защита на непълнолетните и на човешкото достойнство от незаконно и вредно съдържание в електронните медии; осигуряване на свободен достъп до web-сайтове на хора с физически недъзи; защита на авторските и други подобни права в информационното общество.
2. Стимулиране на информационното общество – развитието на нови технологии, продукти и услуги не е само предмет на научноизследователска и развойна дейност. За да бъдат преодолени пречките, вариращи от авторското право до сигурността, са необходими конкретни политики. Една от тях е свързана с партньорството между ЕС и частния сектор с оглед на въвеждането на иновации и постигането на технологично лидерство. Друг акцент се поставя върху развитието на европейската инфраструктура чрез комуникациите (свободен достъп до интернет, сателитни връзки и други комуникации). Стимулирането на информационното общество се осъществява чрез: защита на авторските права; стимулиране на публичния сектор (най-големият източник на информация в Европа); дигитализиране на европейското културно наследство (за достъп на повече хора до него); осигуряване на законни електронни (радио и телевизионни) услуги; осигуряване на сигурни мрежи, защита на личните данни и предпазване от злонамерени атаки от страна на други потребители.
3. Информационно общество, достъпно за всички – серия от политики има за цел да докаже, че Европа използва възможностите на информационното общество, за да подобри обществените и частните услуги за всички европейци. Когато става дума за обществени услуги, трябва да се отбележат инициативите eGovernment (електронно демократично правителство), eHealth (по-добро качество на услугите в здравеопазването), eLearning (по-висока образованост и по-добро обучение). Информационните и комуникационните технологии трябва да са достъпни за всеки, като в същото време биват използвани за решаването на проблеми, свързани с транспорта, енергията и околната среда. Информационните и комуникационните технологии намират приложение и в бизнеса. Инициативата eBusiness има за цел да подпомогне компаниите и да ги ориентира за различни възможности: финансови услуги, бизнес практики, електронно фактуриране, електронно складиране и други.
II. Три приоритета на българската политика в областта на информационното общество и медиите до 2010 година:
Според мен, мотото на цялостната политика на България в областта на информационното общество и медиите трябва да бъде формулирано като: „Информационно общество за всеки”. Тази идея неминуемо води до извода, че това мото най-добре може да бъде осъществено като чрез информационното общество се съчетаят образованието, здравето и бита на хората. Ето защо, по мое мнение трите приоритета на България, отнасящи се до осъществяването на политиката на информационното общество и медиите, трябва да бъдат свързани с подобряването на образованието и здравеопазването с помощта на информационните и комуникационни технологии, както и със стимулирането на употребата на информационни технологии във всяко едно домакинство.
1. Образование – според работния документ за прогреса при изпълнение на целите по Лисабонската стратегия на ЕС, позоваващ се на изследвания на ОИСР и PISA от 2003 и 2006 г. и представен на Съвета на министрите по образование и култура, ниските показатели на грамотност сред 15-годишните ученици в България допринасят за понижаване на общото ниво на грамотност в Евросъюза. Данните дори показват, че България (заедно с Румъния) се намира на дъното по образованост. Това е в ярък контраст с високия успех от дипломите на абитуриентите от последните години, дължащ се на масовото завишаване на оценките. За решаването на тези проблеми в българското образование трябва да се положат усилия нещата да бъдат подобрени чрез информационното общество. Като за начало, България трябва да дигитализира цялата ни литература и да създаде програмни продукти (като генератори на глас и други интерактивни продукти), които да спомогнат не само за образованието на хората в България, но и на българите в чужбина. Информационното общество ще изгради мостове между българите по целия свят, те няма да се откъсват от страната си и по този начин ще бъде съхранена и запазена културата ни.
2. Здравеопазване – подобряването на качеството на здравеопазването зависи до голяма степен и от развитието на информационното общество. Добра идея е да бъде финализирана здравната карта, като чрез нея ще се следи потока от болни и ще се улесни лечението им. Това ще спомогне за развитие на програми за мащабна профилактика. На база данните от здравната карта за минали заболявания на човек и заболявания в семейството, може да бъде разработен и софтуер за ранна индикация на здравен риск. По този начин ще се подобри здравният статус на българина. Ще се спестят много пари за лечение, а здравната помощ ще бъде на една ръка разстояние благодарение на информационното общество.
3. Информационни технологии в дома – наличието на компютър и интернет във всяко едно домакинство е изключително важно за всеки един гражданин и за обществото като цяло поради огромните възможности за достъп до информация и многобройните услуги, предоставяни по електронен път. С помощта на информационното общество може да се стимулира и улесни ползването (от дома) на максимален брой административни и бизнес услуги по електронен път, получаването на необходима информация и осъществяването на контакти с физически лица, държавни и общински институции. Е-обучението ще стане общодостъпно, по широка тематика и без пространствени, времеви и възрастови ограничения. С оглед на факта, че в напредналите общества интернет и услугите, предоставяни по електронен път, са ежедневна необходимост и неотменима част от живота на всеки човек, стимулирането на употребата на информационните технологии в домакинствата трябва да бъде третият приоритет на българската политика в областта на информационното общество и медиите до 2010 г.
SVEJO.NET – обществена социална мрежа за споделяне и популяризиране на интересни линкове
SVEJO.NET е обществена мрежа, базирана изцяло на потребителско съдържание, като всичко в сайта се добавя и гласува от общността. Оригиналната идея е дело на двама млади и амбициозни програмисти – Явор Иванов и Станислав Божков.
Като цяло глобалният интернет е претрупан с всякаква информация и новини, като не за всичко си струва да бъде отделено време. Именно тук се намесва и SVEJO.NET. Сайтът е напълно поддържан от хората, които го посещават. Всеки сам публикува линковете, които харесва и гласува за останалите неща, които смята, че са добри. По този начин най-добрите материали изплуват на предните страници и хилядите посетители имат възможността първо да се сблъскат с наистина ценните неща.
Основният принцип е следният: всички публикации се разделят на две – „свежо” и „зелено”. Когато някой влезе първоначално в сайта, той винаги бива насочван към страницата със свежите материали (тези, които са били одобрени и са получили най-голям брой гласове от потребителите) и по този начин се сблъсква с по-ценни и интересни страници.
Използването на SVEJO.NET става факт, когато човек намери нещо из мрежата, което смята, че си заслужава да бъде видяно от още много хора. След публикуването на това нещо, линкът автоматично се появява в “зелено” за съответната категория. Хората, които го харесат, гласуват за него. Като резултат, неговата популярност се увеличава. Когато даден линк натрупа нужната популярност, той става “свеж”. Популярността, обаче, намалява с течение на времето. Следователно, един нов линк с по-малък рейтинг има по-големи шансове да изплува на първа страница в сравнение с по-стар линк, който има по-голям рейтинг.
SVEJO.NET е правилният избор за хората, които:
- имат блог/сайт и искат да кажат на света за него;
- искат да увеличат трафика към блога/сайта си;
- искат да допринесат за благото на обществото;
- искат да четат само най-интересните публикации в мрежата.
Целта на Явор и Станислав е да превърнат SVEJO.NET в най-голямата обществена мрежа в България, организирайки и филтрирайки информацията в българското уеб-пространство по възможно най-добрия и удачен начин – с помощта на потребителите.
Аз искрено им желая успех както в това, така и във всяко следващо начинание, защото те наистина го заслужават – заради тяхната упоритост, борбеност и любознателност, заради работохолизма и креативността им, заради обичта им към България!
* Постингът е създаден с изричното съгласие и одобрението на авторите на http://svejo.net/!
Информационна неприкосновеност и защита на личните данни
1. Принципи за защита на личните данни според Закона за защита на личните данни.
Според българското законодателство, обработването на лични данни трябва да се извършва под контрола на съответния държавен орган. Овластени да боравят с личните данни на българските граждани са администраторите на лични данни, чиито права и задължения са изброени изчерпателно в Закона за защита на личните данни. Същевременно защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни е обект на дейността на Комисията за защита на личните данни, която осъществява контрол по спазването на закона. Ограниченият брой физически или юридически лица, опълномощени да обработват личните данни, подсилва тяхната неприкосновеност. По-висок праг на защита се постига и посредством регламентирането на критерии за членство в Комисията. Нейната независимост се гарантира допълнително чрез прилагането на принципа на мандатността.
За да се избегне злоупотреба с личните данни в действащия закон е посочено, че те трябва да се събират само за конкретни законни цели, като допълнителното им обработване е възможно единствено при условие, че администраторът е осигурил подходяща защита. Неприкосновеността на личните данни се гарантира и чрез поддържането им във вид, позволяващ идентифицирането на дадено физическо лице за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които данните се обработват. Личните данни, които се съхраняват за по-дълъг период, според българското законодателство трябва да се поддържат във вид, който да не позволява идентифицирането на физическите лица. Обект на законова уредба е и механизмът за защита на данните в случай, че се установи, че те са неточни или непропорционални на целите, за които се обработват – такива данни трябва да се коригират или да бъдат заличени.
Същевременно съществуват правни ограничения относно вида на личните данни, които могат да бъдат обработвани. Според българския закон, забранено е обработването на данни, разкриващи расов или етнически произход; религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и такива, които се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном. Изключения са допустими само при определен брой условия, изчерпателно изброени в закона.
2. Нарушения, отчитани от Комисията за защита на личните данни.
Според практиката на Комисията, тя е сезирана най-често с жалби с твърдения за неправомерно обработване на лични данни или отказ за достъп до такива.
Голяма част от жалбоподателите твърдят, че данните им са изисквани от лица, които не са регистирани като администратори. Друг често срещан проблем е събирането от страна на администратора на данни, чието изискване според дадения жалбоподател е неправомерно, дискриминационно и в разрез с уредените в чл. 5, ал. 1 на Закона за защита на личните данни правни ограничения. Често срещано обвинение към администраторите, според практиката на Комисията за защита на личните данни, е и разкриването на лични данни пред трети лица. Голяма част от подадените жалби са относно използването на лични данни за търговска информация, реклама или за пазарно проучване без физическото лице, за което се отнасят тези данни, да е дало своето съгласие за това.
Същевременно много жалбоподатели сезират Комисията поради отказ за достъп до техни лични данни. Често ответник са различни общини, отказали да издадат на дадено лице необходимото му удостоверение. Практиката на Комисията показва, че такива жалби са най-разпространени при случаи на наследство, където общината отказва да издаде на наследника удостоверение за наследници и родственици. Наблюдава се и тенденцията администраторите да отказват достъп до документи, представляващи правен интерес за даденото лице. Такива случаи на отказ от страна на администратора се срещат например при молба на дадено лице да му бъдат предоставени негови конкурсни документи, интересуваща го здравна информация и т. н.
3. Правила за защита на личните данни.
Правото на неприкосновеност на личната информация е едно от основните човешки права, гарантирано както от националното, така и от общностното и международното законодателство.
Личните данни на всеки човек често са обект на обработка от страна на различни държавни и частни институции. Ето защо възниква необходимостта те да бъдат добре защитени. Въпреки че неприкосновеността на личната информация е обект на законова уредба, гражданите често сами не познават правата, с които разполагат като субект на обработка на лични данни. Същевременно, голяма част от гражданите, на които се налага да боравят с лични данни, не са добре запознати със задълженията си като администратори, както и с механизмите за защита на данните, които обработват. Недостатъчно високото ниво на информираност на българските граждани относно защитата на личните данни често се оказва основна пречка за ефективното функциониране на действащото законодателство. Поради това, основната цел на този материал е да ви запознае с правилата за защита на личните данни, както и да ви информира относно основните рискове и нарушения в областта на личната неприкосновеност.
В България действа Закон за защита на личните данни, който регламентира основните принципи, които трябва да се спазват при обработка на лична информация. Съгласно законовите разпоредби, личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно; да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Същевременно личните данни трябва да са пропорционални на целите, за които се обработват. Те трябва да бъдат точни и при необходимост да се актуализират, като неточните данни или тези, които са непропорционални на целите, за които се обработват, се коригират или заличават. Видът, в който се съхраняват личните данни, трябва да не позволява идентифициране на физическото лице за период по-дълъг от необходимия за постигане на целта, за която данните се обработват.
От тези ограничения произтичат и правата, които законът дава на гражданите. За да бъдат обработвани личните данни на дадено лице, то трябва да бъде запознато с целта и средствата на обработката, получателите, на които могат да бъдат предоставени данните, сферата на ползването на данните, наименованието и адреса на администратора, както и изрично да е дало съгласието си (освен при изключенията, предвидени от закона). Лицето има право на достъп до събраните лични данни, отнасящи се за него, както и да поиска от администратора тяхната поправка и актуализиране, изтриването им, прехвърлянето им в анонимни данни или блокирането на тяхното обработване. Според действащия закон, лицето може да забрани на администратора да предоставя изцяло или частично обработените негови лични данни с намерение те да бъдат използвани за търговска информация, реклама или за пазарно проучване.
Въпреки наличието на подобни механизми за защита на личните данни, тяхната неприкосновеност на практика често се оказва нарушена.
Развитието на информационното общество открива нови възможности за потребителите, но и нови рискове за техните лични данни и неприкосновеност. Нежеланата поща по интернет (spam), например, свидетелства за това до каква степен личните ни данни биват предостъпвани на трети лица без нашето съгласие. За да се избегне подобно нарушение на неприкосновеността на личната информация, необходимо е гражданите да предоставят своите лични данни за обработка само на лица, регистрирани като администратори и запознати със задълженията си като такива. Същевременно лицето трябва да се увери, че изискваната от него лична информация е пропорционална на целите, за които се обработва и не ги надхвърля. Препоръчителна е особена предпазливост при предоставянето на лични данни, позволяващи идентифицирането на физическото лице – ЕГН, име, адрес, номер на лична карта и т. н.
Правото на лицето на достъп до личните данни, отнасящи се за него, също често се оказва нарушено.
Ето защо от изключително значение за ефективността на действащото законодателство се оказва добрата информираност на гражданите относно правото им при установено нарушение на закона да поискат от администратора на лични данни изтриването, прехвърлянето в анонимни данни или блокирането на обработването на личната информация, както и да възразят пред администратора срещу незаконосъобразността на обработване на лични данни, отнасящи се до тях. При нарушаване на правата на дадено лице, то може да защити неприкосновеността на своите лични данни като сезира Комисията за защита на личните данни и подаде жалба.
