I. Независимост на регулаторите. Принцип на мандатността.
В България медийният регулатор е независим специализиран орган (чл.20, ал.1 от ЗРТ), създаден относително самостоятелно, докато далекосъобщителният регулатор е държавен орган, чиято независимост отново е регламентирана по закон (чл. 21, ал. 2 от ЗЕС). Политическата и икономическа безпристрастност на регулатора е обект на специална законова уредба, като е гарантирана чрез различни разпоредби от Закона за радиото и телевизията, както и от Закона за електронните съобщения.
За да се избегне контрола от страна на дадена институция или политическа сила върху състава на Съвета за електронни медии (СЕМ), при неговото сформиране се прилага квотен принцип. Според чл. 24, ал. 1 от ЗРТ пет от деветте члена на регулатора се избират от парламента, а останалите четири се назначават от президента. По този начин овластени да определят състава на регулатора са единствените два органа избрани пряко от народа – Народното събрание и Президента.
Същевременно, за по-голяма независимост на органа като колегия, се използва ротационен принцип. Членовете на СЕМ се избират или назначават за срок от шест години, като едно лице няма право на повече от два последователни мандата. На всеки две години една трета от състава се обновява. По този начин се предотвратява сговарянето между членовете на Съвета.
Въвеждането на определени изисквания към кандидатите за членове и членовете на регулатора също е необходима предпоставка за неговата независимост. Тези изисквания биват както положителни, така и отрицателни. Според ЗЕС членовете на Комисията за регулиране на съобщенията трябва да бъдат български граждани с постоянен адрес в страната и да притежават магистърска степен, а ЗРТ регламентира като условие за членство в СЕМ както българското гражданство и висшето образование, така и опита, обществения авторитет и професионалното признание. Правни пречки за членство в регулатора биват присъди за лишаване от свобода, наличието на стопански интерес в областта, като членове на СЕМ не могат да бъдат и бивши сътрудници на Държавна сигурност.
За да се запази независимостта на регулатора от настъпващите политически промени е въведен принципът на мандатност, като основанията за нейното предсрочно прекратяване са максимално ограничени от законодателя. Според действащите закони, предсрочно прекратяване на мандата е възможно в случаи на смърт, подадена молба за доброволно напускане, трайна фактическа невъзможност за изпълнение на функциите повече от шест месеца за членовете на СЕМ и три за членовете на КРС, влизане в сила на присъда с наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, несъответствие с изискванията в ЗРТ и ЗЕС (чл.30 от ЗРТ и чл.24 от ЗЕС). Според ЗРТ, мандатът на член на СЕМ може да бъде прекратен единствено от самия регулатор чрез гласуване, като за прекратяването е необходимо квалифицирано мнозинство. Прекратяването на мандата на член на КРС се извършва от компетентните за това органи – Министерския съвет за председателя на комисията (чл.22, ал.3 от ЗЕС), Народното събрание (чл.22, ал.4), Президента (чл.22, ал. 5). Принципът на мандатността дава свобода на членовете на регулатора (респективно на членовете на друг орган, натоварен с обществени функции) да вземат независими решения, като ги прави неуязвими от органите и лицата, възложители на мандата. Тъй като органите и лицата, които предоставят публичноправен мандат нямат правомощието да го отменят, лицата, получили такъв мандат, могат да отдадат приоритет на обществения интерес без да се чувстват застрашени от тях.
Като независим специализиран орган, медийният регулатор в България се отчита единствено с публикуване на годишен доклад. Въпреки че неговите решения, както и актовете за налагане на санкции подлежат на съдебен контрол, извън правомощията на съда е той да наложи вземане на решение по даден въпрос.
За да се избегнат опитите за оказване на влияние върху вземаните от регулатора решения посредством ограничаване на неговото финансиране, от първостепенно значение за опазване на независимостта на регулатора е финансирането му да бъде устойчиво и обект на законова уредба. Финансирането на медийния регулатор у нас е смесено – както от държавния бюджет, така и от лицензионните такси и други такси, внасяни от операторите. Смесено е и финансирането на КРС, което е уредено в Раздел VII на ЗЕС.
Безпристрастността на регулатора е защитена по закон и с изискването вземането на решения от регулаторния орган да става по прозрачен начин, а адресатите на тези решения, както и неправителствения сектор и гражданите трябва да бъдат информирани за тях.
Видно е, че съществуващите закони имат за цел да гарантират пълната независимост на регулаторите от външни фактори. На практика, обаче, се получава нещо съвсем различно. Регулаторите и техните членове не могат да излязат от сянката на обвързаността и зависимостта им от политическите и бизнес интересите. Медийният регулатор у нас, например, често е обект на критика по отношение на вземането на решения, касаещи управлението на обществените оператори БНР и БНТ.
II. Мерки и начини за гарантиране независимостта на регулаторите:
Повече от очевидно е, че регулаторите в България се нуждаят от по-голяма независимост. Необходимо е законодателството да регламентира допълнителни предпоставки, които да гарантират самостоятелното вземане на решения от тяхна страна. Базирайки се на съществуващите нормативни рамки и на установени практики в други страни (в частност Великобритания), могат да бъдат предложени следните мерки, които да бъдат въведени, за да се гарантира независимостта на регулаторите:
1. Конвергиране на регулаторите и създаване на общ регулатор, който да изземе и изпълнява функциите на досегашните регулатори. В конкретната ситуация за България е по-добре новият регулатор да не възникне автоматично от прякото сливане на СЕМ и КРС.
2. Кандидатурите за членове на регулатора (без да има лобиране или да се преследват интереси) могат да бъдат предлагани от професионалната общност в сектора или от обществени организации, като едва след това да бъдат избирани от органите, овластени да определят състава на регулатора.
3. Регулаторът би могъл да намери алтернативни начини за допълнително финансиране на дейността си, като избегне пряката зависимост (за СЕМ) и намесата от страна на държавата (за КРС) в тази дейност.
4. Трябва да има повече публичност и прозрачност при вземането на решения от страна на регулаторния орган, като се осигури лесен и сигурен достъп от страна на широката общественост до информацията относно операторите, финансирането, лицензирането и пр. Може да се увеличи и броят на решенията, които се вземат с квалифицирано мнозинство. Тези две предпоставки до голяма степен биха спомогнали за елиминирането на пристрастността на членовете на регулатора и биха гарантирали обективното взимане на решения от тяхна страна.
5. Могат да бъдат въведени и допълнителни основания (освен четирите основни) за предсрочно прекратяване мандата на член на регулатора. Такива могат да бъдат случаите, когато се докаже, че липсва независимост или експертност от негова страна.
