Пиратството ограбва, пиратството обогатява?

Защитата на интелектуалната собственост се превръща в сериозен икономически фактор за информационната индустрия. Този факт обяснява наложилата се тенденция към разширяване на мерките за защита на авторските и сродните им права в информационното общество.
Но защитата на интелектуалната собственост може да бъде тълкувана като несвобода, доколкото авторскоправните въпроси около използването на дадено защитено произведение се явяват пречка за свободния достъп до информация, за идейния и културен обмен. Икономическият интерес от защитата на авторското право и сродните му права често се оказва в противоречие с ценностите на знанието като споделен ресурс. Именно икономическият фактор се явява пречка пред много творчески идеи, за развитието на които е необходимо използването на чужда интелектуална собственост и които не са подплатени финансово за откупуването на необходимите за реализацията им права. За осъществяването на една кинематографична продукция например са необходими сценарий, музика, продуцентски права и т.н., но уреждането на сложните авторскоправни въпроси между различните автори и носители на права често прави реализацията й невъзможна.
Така на интелектуалния пазар се формира „омагьосан кръг”. От една страна, защитата на творчеството е необходима, за да гарантира неговото разпространение като осигури нужния за това паричен ресурс и „влее” финансови средства в интелектуалния сектор. От друга страна, авторското право възпрепятства свободния обмен на информация и идеи и често прави невъзможно „надграждането” над чуждото творчество, като същевременно му пречи да добие по-широка популярност. Друг феномен, произлизащ от засилената защита на интелектуалната собственост и имащ подчертано негативно влияние върху правото на свобода на словото и правото на достъп до информация, е монополът, който гигантски информационни империи осъществяват, „приватизирайки” знанието и културата.
Именно защитата на отвореното знание и свободната култура става най-разпространеното морално оправдание на пиратството – един от най-актуалните проблеми на информационното общество. Въпреки че пиратството е наказуемо както според националното законодателство, така и според общностната и международната правна рамка, развитието на технологиите благоприятства неговото разпространение. В самата философия на интернет се съдържа идеята за свободен, но трудно подлежащ на ефективна регулация достъп до съдържание и обмен на информация. Иновации като различни програми за обмен на файлове допълнително допринасят за затрудненото осъществяване на контрол върху съдържанието в интернет. При решаването на въпроса за отговорността за незаконното съдържание в мрежата също са налице редица трудности – липса на специална регламентация в националните закони, анонимността на потребителите, глобалният характер на интернет и други. Ето защо отговорността е разпределена по сложен начин между участниците във функционирането на мрежата, а прилагането на Наказателния кодекс относно компютърните престъпления е неефективно.
Въпреки трудностите, срещани при опитите за налагане на контрол върху пиратството, на лице у нас са множество акции на органите на МВР, както и на представители на дружества за авторски права, целящи установяване и санкциониране на нарушения. По препоръка на Европейската комисия е проведена и медийна кампания под егидата на родното Министерство на културата под надслов „Пиратството ограбва”, с цел подобряване на защитата на авторското право и сродните му права у нас.
Но мерките, предприети в защита на интелектуалната собственост, играят ролята на своеобразен катализатор на контра-кампания, целяща реформа на авторското право, с която да се гарантират свободното знание и отворената култура. Договорите Creative Commons, с които авторите доброволно могат да се откажат от част от правата, които законът им дава, са доказателство за широката обществена подкрепа, която намират акции, целящи премахване на пречките пред свободното разпространение на произведения.
Проблемът за пиратството, пречупен през призмата на две коренно противоположни гледни точки – от една страна, видяно като „обогатяващо” информационния обмен, а от друга – като „ограбващо” сферата на интелектуалния труд, е показателен за необходимостта да се намери баланс между двата конфронтиращи се публични интереса – свободата на информацията и защитените права на интелектуалната собственост. Наличието на конфликтни права обуславя факта, че нито защитата на свободата на словото, нито защитата на авторските и сродните на тях права са абсолютни. Според националното законодателство допустимо е както ограничаването на свободата на информацията, така и използването на защитени от авторското право обекти без разрешение и без заплащане на възнаграждение, когато публичният интерес налага това. Освен това, по българското авторско право също има възможност за свободно използване на защитени произведения в определени рамки и обем за нуждите на информационното отразяване на събития, за образователни и научни цели, за целите на някои категории хора с увреждания и др. Същевременно от авторското право не могат да бъдат защитавани новини, нормативни индивидуални актове и официалните им преводи, както и фолклор, идеи и концепции.
Въпреки предвидените в закона изключения, които до известна степен внасят баланс между противоречащите си право на свобода на словото и авторски права, защитата на интелектуалната собственост в България все още е неефективна. Масовото заобикаляне и нарушаване на законовите ограничения, които са на лице по отношение на пиратството у нас, сигнализират за необходимостта от това, правото да реагира, като се анализират отново основанията за въвеждането на тези ограничения. Но независимо дали законовите ограничения са основателни, в правовата държава пиратството не трябва да бъде начин на живот. Затова България трябва да избере един от двата пътя за борба с проблема – или да засили гаранциите за прилагането на правилата, или да счете забраната за неадекватна и да я отмени.